Добавен е резервоар за дегазиране, за да се предотврати полепването на твърди частици по въздушните мехурчета-явление, наподобяващо утаяване като „парашут-.
Захранващата тръба е разположена под нивото на течността, за да се предотврати навлизането на въздух по време на хранене.
Захранващият кладенец е спуснат и е снабден с приемна тава, гарантираща, че входящият тор се спуска равномерно и стабилно; това ефективно предотвратява явлението "кипене", причинено от остатъчното налягане в захранващия поток.
Инсталиран е вътрешен преливник, за да направлява потока на материала по предписан път, като по този начин предотвратява „късо-съединение“.
Преливникът е преработен с профил на зъб на трион, за да смекчи локализираните ефекти на засмукване, които обикновено възникват, когато преливникът не е идеално нивелиран.
Профилът на лопатките е променен от права линия към извита форма; този дизайн не само изтласква суспензията към центъра, но също така упражнява "компресионна" сила към центъра, което води до по-висока концентрация на долния поток и, следователно, увеличен капацитет за обработка.
Предимствата на сгъстителя включват проста конструкция, лекота на работа, ниска консумация на енергия и благоприятни показатели за техническа ефективност. Недостатъците му обаче включват голям отпечатък и непригодност за удебеляване на едрозърнести-материали, тъй като такива материали са склонни да причиняват запушвания. За да се поддържа стабилността на процеса на утаяване и сгъстяване на суспензията, периферната линейна скорост на греблото-както е определено от проектните спецификации-не трябва да надвишава 7–8 m/min. За материали с по-едри частици, които се утаяват лесно, линейната скорост на греблото може да се увеличи по подходящ начин; обратно, ако материалът, който се уплътнява, се състои от особено фини частици, линейната скорост на греблото не трябва да надвишава 3–4 m/min.
